Родопската история за една вечна любов – Руфинка е болна легнала/ Видео

Сякаш някаква зла прокоба отнела щастието на двамата влюбени Руфие и Асан, попречила им да се венчаят и да изживеят живота си заедно. Цялото село се събрало на гробищата за да се сбогува с младата Руфие, погинала от неизвестна болест. Само Асан го нямало. Обезумял от скръб се скитал без път и посока из гората, катерил се по острите зъбери на планината и при всеки сгоден случай искал да отнеме живота си. Привечер успял да намери пътя обратно до селото и отишъл на гроба на Руфинка. Покрит бил целият с цветя и опасан с камъни за да не се разпилее пръста. Намерил Асан един голям камък, положил го до гробето и цяла нощ драскал нещо по най-гладката му част, а на зазоряване отново потънал в гората. Минали месеци, гробът бил посетен от мнозина, намерил се един, който по чиста случайност да погледне що било издраскано на камъка и решил да го запише. Отнело доста време докато Асан се върне към обичайните си кърски задължения и отново свикне с хората. Вече цяла година давел мъката си в кръчмата, дордето една зимна вечер не чул нещо познато. Изправил натежалата от вино глава и се заслушал. Мътен бил погледът му, но след всеки припев нещо в него заподскачало и сърцето му забило така сякаш пред него било неговото либе, неговата Руфинка. Мъката му, събирана през годините, се отприщила отведнъж, някаква невидима сила го грабнала и той запял с цяло гърло изпреварвайки другите.

Множеството в кръчмата притихнало, сълзи се стичали по бузите на старците и попивали в полуизбледнелите им спомени. Младите навеждали глави, стискали здраво калпаците си и настръхвали, докато Асан изливал душата си в песента. Изпълнението му било толкова хипнотизиращо, че никой не смеел да продума докато и последната дума от последния куплет не била изпята и гайдата не замлъкнала…

Песента свършила, а с нея замлъкнала и душата на Асан. С бавни крачки излязъл той от кръчмата и тръгнал през пъртината накъдето му видят очите…

Бай Асан доживял до 100г., а след това с желание предал душата си на Всевишния за да бъде отново с Руфие. Въпреки че успял да създаде семейство и да отгледа деца, той никога не забравил за любовта на живота си. Бай Асан е неизвестният автор на песента, издраскал текста върху надгробния камък на Руфинкиния гроб преди повече от 150 години! Източник: forgottenbulgaria

История, която вдъхновява Николай Хайтов да напише разказа „Ибрям-Али“, както и по-късно да екранизира филма – „Краят На Песента“ (1971г.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.