На 18-ти февруари (6 февруари стар стил) от този свят си отива Васил Иванов Кунчев – един герой, за чийто принос и роля в българската история често думите не стигат.В мразовития февруарски ден през 1873 година Апостола на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата.Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред бунтовническите среди, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

Тези думи са запомнени и ще бъдат помнени много години. Те могат да вдъхновят всеки от нас или най-малкото да ни накарат да се замислим.

“ С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите“

“ И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

“ Трябва да се жертва всичко, па и себе си.“

„Дела трябват и пак дела“

„За Отечеството работя, байо. Кажи ти мойте и аз твойте кривици, па да се поправим и всички да вървим наедно.“

„Най-много са виновни чорбаджиите“

„Днешният век е век на свободата“

„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“

„Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа“

“ Народната работа стои над всичко“

“ Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност“

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“

Заветът на Левски :  Казали на Васил Левски – като се освободим ти ще ни бъдеш цар, а той отговорил “ Ние и сега си имаме господар-султана, а се борим за чиста и свята република, където ще живеем заедно българи, турци, цигани…….“