Всяка стъпка, предприета от правителството за борба с коронавируса, е под лупа. Също речта на премиера Марк Руте, която беше масово гледана вчера . Много хора изразяват съмнения в социалните медии и в съобщения до NOS относно крайния групов имунитет, на който се основава настоящата холандска политика в областта на короната, но дали е така? Експертите, че не и , че стратегията е добра.

Доказано ли е, че това е най-добрият начин за борба с коронавируса? Не, е краткият отговор. Защото никоя от мерките, които се предприемат в световен мащаб, не е показала, че работи предварително. Например, няма данни, че имунитетът възниква след заразяване с вируса. Експертите казват, че това, което Холандия прави сега, е добър начин да забави огнището на коронавирус. По този начин грижите продължават да функционират правилно и пациентите могат да бъдат лекувани възможно най-добре.

„Когато вземате мерки, не можете да проучите предварително дали работят“, казва Фриц Роуздейл, ръководител на клиничната епидемиология в Медицинския център на университета в Лайден (LUMC). „Това отнема твърде много време. По време на криза трябва да провеждате разумна политика. Както Руте каза миналата седмица:“ със 100 процента от знанията правите 100 процента от решенията. „

Нещо повече, Rosendaal не вижда алтернатива на настоящата политика. Правенето на нищо не е решение, нито пък  блокиране . Това ще реши проблемите само в краткосрочен план. Когато отмените блокирането, много хора ще се разболеят за кратко време, когато излязат през вратата, съгласен е лекар-микробиолог Ян Клуйтманс от болницата в Амфия в Бреда. „Като страна не сте сами, вирусът все още идва отвън. По-добре е да изберете групов имунитет.“

„В този случай мисля, че са направени разумни решения, които са добре обяснени.“ Frits Rosendaal, ръководител на клиничната епидемиология в Медицински център на университета в Лайден

Правителството се съветва и от експерти в съседни страни. Те обаче предприемат други мерки за борба с вируса там „Не само медицинските, но и други интереси се вземат под внимание“, казва Роундаал. „Това не прави непременно мерките у нас или там погрешни.“ „Също така се чудя дали действително мерките са толкова различни. Дали трудното блокиране наистина е толкова различно от това, което правим тук? Улиците и влаковете също са празни.“

Освен това груповият имунитет, на който Рут подчерта снощи, е явление, което естествено възниква при вирусни огнища, тъй като вирусът циркулира в популацията до достигане на необходимото ниво на защита. Това е отделно от политиката.

Груповият имунитет не е самоцел, казва вирусологът Раул де Гроот от Утрехтския университет. „Ядрото на политиката е да се контролира огнището, за да се предотврати твърде много хора да се разболеят едновременно и необходимостта от интензивно медицинско обслужване, което е по-голямо, отколкото болниците могат да се справят. Груповият имунитет в крайна сметка възниква, защото в определен момент толкова много хора са преминали през инфекцията и са изградили защита срещу вируса, че вирусът вече не може да се разпространява свободно. „

„В крайна сметка груповият имунитет е единственото нещо, под което ще подчините епидемията“, казва Маржолейн ван Егмонд, професор по имунология в Амстердамския UMC. „Но холандската политика не е насочена към активно насърчаване на груповия имунитет. Става въпрос за поддържане на разпространението на вируса под контрол. За да могат здравните грижи да се справят. Избираме средна позиция. И само след това ще разберем дали това е правилният избор. беше “.

В следващия период много хора у нас ще се заразят с коронавируса, бе съобщение и от Руте. Не е възможно да се премахне вируса, особено сега, когато все още няма ваксина. Броят на инфекциите също ще се увеличи през следващите седмици, смята Frits Rosendaal от LUMC. „Мерките не може да имат огромен ефект до 6 април, защото има двуседмичен инкубационен период. Ето защо ще трябва да свикнем с това, какъв е животът сега, казва епидемиологът. След 6 април не можем внезапно да се върнем към нормалния живот, защото тогава отново ще разпространите вируса бързо. Много от мерките, които сега се предприемат, ще продължат известно време. Мисля, че поне до лятото.“

ПРЕМИЕРЪТ РЮТЕ ПРЕД НАЦИЯТА: ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ХОЛАНДЦИТЕ ЩЕ СЕ ЗАРАЗЯТ С ВИРУСА. ЗАЕДНО ЩЕ ПРЕОДОЛЕЕМ ТОЗИ ТРУДЕН ПЕРИОД. КАКВО ОЩЕ КАЗА РЮТЕ

Швеция също избра тази стратегия

Швеция изглежда е държавата, която до момента предприема най-меки мерки в Европа и новините за разпространение на вируса COVID-19 са посрещани по-спокойно в сравнение със съседните скандинавски държави. В Швеция университетите, училищата и детските градини продължават да работят, а по улиците или в градския транспорт не се забелязват хора с маски.

В някои заведения в тоалетните има ръкавици за еднократна употреба, предоставени за ползване от клиентите. Работодателите са насърчавани да изпратят, когато е възможно, служителите си да работят от вкъщи.

Според държавният епидемиолог Андерс Тегнел предложението за изграждането на масов имунитет е „отчасти“ правилно, но това не е правителствената стратегия: „Нашата основна цел сега е възможно най-бавно да се разпространи заразата.“

Основният призив към населението е хората, които имат симптоми, да се самоограничат и да се лекуват у дома, за да не се предава заразата чрез болничните заведения. Преди няколко дни от болничните заведения обявяват, че спират да тестват дали заболяването е коронавирус или грип.

Аника Линде, държавен епидемиолог между 2005 и 2013 г., казва в интервю за информационната агенция TT, че „Службата за обществено здраве е избрала стратегията, която е може би най-устойчивата в дългосрочен план“.

„Вярвам, че стратегията на Службата за обществено здраве е да постигнем имунитет на населението, възможно най-много хора да бъдат заразени, без да се разболяват сериозно и по този начин да бъдат имунизирани. Важно е обаче да се разтегне във времето протичането на инфекцията и да се намали пикът на броя на хората, които се разболяват едновременно, за да се улесни работата на медицинските служби“, казва Аника Линде пред TT.

Под колективен имунитет се разбира, че ако достатъчно голяма част от населението, обикновено около шест от десет души, са имунизирани срещу вируса чрез ваксина или преболедуване, разпространението на инфекцията ще намалее спонтанно.

Карин Тегмарк Уайзъл, ръководителка на отдел за обществено здравеопазване, оспори, че управлението използва единствено стратегията за колективния имунитет, в предаването „Добро утро, свят“ на шведското радио.

„Сега целта е на всяка цена да се забави инфекцията. Напълно вярно е, че се постига колективен имунитет сред хората в общността, при които заболяването протича по добър начин и това също така ще защити възрастните хора. Но това не е нашето намерение в момента. То е да се уверим, че инфекцията не се разпространява.“

Държавният епидемиолог Андерс Тегнел: Опитваме се да забавим инфекцията възможно най-много

Стратегията за изграждане на колективен имунитет е „отчасти“ правилна, според Андерс Тегнел, настоящ държавен епидемиолог, който коментира разсъжденията на Аника Линде пред „Експресен“.

– Отчасти това е така, проблемът е, че все още всъщност не знаем как изглежда колективният имунитет за това заболяване, все още е малко неясно. Все още нямаме добри данни за това, тъй като не са направени необходимите изследвани. Затова нашата основна цел сега е разпространението на инфекцията да върви възможно най-бавно и разбира се в дългосрочен план да се изгради такъв тип имунитет в обществото, който да предпазва от бързото разпространие на инфекцията в бъдеще.

– Но това ли е вашата стратегия, хората да бъдат заразени и да си изградят имунитет, така че слабите да бъдат защитени?

– Не, не основно, но основата на нашата стратегия е да се опитаме да забавим инфекцията възможно най-много. Всъщност не знаем как би изглеждал колективният имунитет при този вид заболяване, така че е много странно да се каже, че това е стратегията, когато не знаем каква е целта. Но ние знаем каква е целта: да се намали разпространението на инфекцията и знаем как да я постигнем. Всичко е в това да си останете у дома, когато сте болни. Това е разковничето.