Кризата удари доверието ни в икономиката и в собственото ни финансово бъдеще. Младите хора са най-силно засегнати

Целият свят се съобразява с редица мерки за ограничаване на коронавируса. В Холандия събитията са отменени, кетъринг индустрията е затворена/ресторанти и кафета/, училищата и спортните клубове са затворени, а хората работят масово у дома. Общественият живот до голяма степен е спрял от средата на март, когато бе въведено интелигентното блокиране. Тези мерки според специалистите от RIVM оказаха въздействие и броят на хоспитализираните намалява.

В дългосрочен план последиците за икономиката от тези мерки все още не са ясни напълно, но и за тези близо шест седмици вече може да се направи анализ и определено той показва, че много хора ще бъдат засегнати – едни повече, други по-малко.

В момента няма оборот и това засяга не само предприемачите но и държавата и общините , защото се събират по-малко данъци.

Дали всички ще харчим много повече пари в дългосрочен план, когато заведенията за обществено хранене и магазините отново са отворени, също зависи от доверието ни в икономиката и в собственото ни финансово бъдеще. И тази увереност претърпя огромен удар поради кризата, сочат различни изследвания. Много хора ще харчат по-малко, и след падане на мерките, а това води до по-малки обороти и доходи на много структури и хора по веригата.

Корона кризата и обезщетенията и помощите отпускани от държавата на хора и предприемачи ще доведе до исторически бюджетен дефицит в Холандия от 92 милиарда евро. Мнозина икономисти не са притеснени от това, защото Холандия има редица Буфери и експертите твърдят, че тези разходи са необходими за стартиране на икономиката. Тези мерки за подкрепа имат за цел да задържат колкото се може повече хора на работното място, но хиляди хора са загубили работата си след започване на кризата.

На този етап много силно са засегнати младите хора.

Повечето от тях 38% имат гъвкав договор и това ги прави изключително уязвими към икономическите последици от  кризата.  Важно е да се вземат предвид последиците за тях в настоящата ситуация, но и икономическата ситуация в бъдеще.Например намирането или запазването на работа в рецесия е по-трудно. Освен това младите хора, които трябва да започнат кариерата си в криза имат редица проблеми, както в трупането на опит, така и в увеличението на заплатите. ABN Amro, ING, Централното бюро за планиране и Международният валутен фонд (МВФ) очакват да настъпи икономическа рецесия. МВФ дори поема икономическо свиване от 7,5%. Това свиване ще доведе и до много фалити. Много компании фалираха по време на предишната криза. Имаше пик през 2013 г. с общо 12 306 фалити. След това той намаля до обичайното си ниво – около 3200 годишно.

Колко дълбоко коронната криза ще засегне икономиката ни, зависи до голяма степен от това колко дълго ограничителните мерки остават в сила и кога ще поставим вируса под контрол. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.