България е разтърсена от най-големите протести през последните десетилетия. Като този път нещата не са партийни, а ценностни. Българите не искат престъпници във властта. Протестът е срещу корупцията, диктатурата, потъпкването на основни граждански права и Конституцията. Срещу непотизма /назначаване на роднини на властови позиции/, срещу некадърността и ограбването на народа. България каза: ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПРОДЪЛЖАВА ТАКА!

Брюксел обаче мълчи. Европейските лидери, които няма как за толкова години да не знаят по-добре от нас какви ги върши забавният им съюзник, мълчат. И тяхното мълчание е оглушително на фона на декларациите за борба с корупцията, за отстояването на гражданските права и демокрацията. Ценности, заради които много българи харесаха и съюза.

Какво означава това мълчание? Съгласие? Изчакване? Незаинтересованост? Въпросът е, че с всеки изминал ден мълчание на европейските институции по проблема с най-бедната и корумпирана страна-членка на съюза, става все по-съмнително. Че те или защитават корупцията на управляващите, или не ги интересува. И в двата случая следва да си зададем въпроса- НАКЪДЕ ОТИВА ЕС? И дали това е съюз, основан на ценности, правосъдие, демокрация и свобода, или на икономически интереси на управляващите елити? Мълчанието понякога е убийствено за доверието и за съвместното бъдеще! Елена Гунчева