Приятели, достатъчно им се посмяхме!

Единият не знае на кой свят се намира – чака да види Тръмп, не иска да повярва, че не е официално посрещнат.
Другият – с нацапани протрити дънки, шкембето ще гръмне, стиска си здраво дисагите и не дава на охраната да ги вземе и сложи в колата. Сакън някой да ме му открадне „русенското варено“.
Третият пък – със слънчеви очила на темето и с раничката на жена си – все едно ще ходи на излет.

Клоуни са – да! Срам за България са – да! Но вече изобщо не е забавно. Трагично е!

Какво се иска от нас ли? На следващите избори всички да излезем и да глусуваме така, че да не ни излагат никога повече.

Кажете ми, как с тези палячовци във властта да отидеш в някоя цивилизована държава и да се наречеш гордо „българин“?!

Срамувам се… много!!!

Стоян Тончев

Още когато се разбра, че го привикват във Вашингтон, се видя, че от Борисов не бликна никаква радост. Някак си пропускаше да се похвали с този факт. И един притеснен…

Днес се видя, че е имало защо. Както се казва, денят си личи от заранта. Доналд го нямаше. Ни патокът, ни Президентът! За Мелания пък съвсем. На стратегическите ни партньори даже и оркестър не им се откъсна от сърцето да зарадват нашия Капо ди тути капи. И килимчето беше едно тясно, тясно, Каракачанов едва се събра по него….

Но пък гледката на българската правителствена делегация ще остане в историята, без съмнение. А аз не вярвах! Подобна гледка не може да се забрави поколения наред. Борисов, решен като наркопласьор на едро, естествено, с ръка в джоба /като се сещам предупреждения на по-задръстени лекари, че джобният тенис води до дебилност и поникване на косми по дланите, започвам да се замислям дали това не е причината за Баце/, с кръвнишки поглед, се смъкна по стълбата. Плътно следван от гордостта на българската армия – Шкембо войвода. С дънки, сако явно втора употреба и корем, навяващ мисли за скорошно раждане на тризнаци. Естествено, също като Бай Ганьо, Каракачанов не си дава дисагите и не иска да се разделя с тях. Добре, че едно от момчетата от охраната реагира много адекватно и бързо и категорично му ги иззе от ръцете, преди да започне да се здрависва с посрещачите.

А посрещачите бяха военни с българска униформа, явно наши, двама – трима американски охранители и шофьор. Всичко това се разиграва насред къра, както казваме тук. Гол плац с метални хангари. Ни Тръмп, ни Мелания, нито даже Пейнс. Поне портиерът на Белия дом да бяха пратили, ама – нъц!

Е, това разби Баце. Погледът му беше разочарован също като на дете, разопаковало подарък за Коледа и видяло вътре учебник по математика. Огледа се, огледа се, явно напълно неразбиращ какво се случва. Набута се в джипа, докато продължаваше да се оглежда като гърмян заек.

Е, това е великото посрещане на Мутрата във Вашингтон. Някой вече има ли съмнения какво е отношението към Борисов там? И изобщо има ли някакво уважение.. И…американците не са чак толкова прости. Това беше показателно за всички и най-вече за Борисов. Че не е поканен на визита, а на „конско“.

Резил – голям! Егото на Баце рита и се гърчи в агония….ако сме късметлии, може съдбата да реши проблема с кротък инфаркт, ако Доналд откаже да го гушне!

Елена Гунчева